ПОДПРАВКИ

Технически университет Варна

ФМНЕ

Катедра „Икономика и мениджмънт”

КУРСОВА РАБОТА

Topic: World Trade Organization

Тема: Световна търговска организация

Изготвил:                                                                                                    Проверил:

Димитър Радев                                                                                           ас. М. Мурзова

ИМ, Първи курс                                                                                         МИА

Фак. номер № 098344

Варна

13.05.2010г.

Съдържание:

• Увод………………………………………………………………………......………..3
• Основаване…………..……………………………………………...………………...3
• Цел на организацията……...…………………………………………………………3
• Структура на организацията…………………………………………...…………….4
• Статут на наблюдатели в органи на СТО…………………………...………………4
• Световната търговска организация след 1995 г…………………………………….5
• България в СТО……………………………………………………………………….6
• Процес по членство в СТО…………………………………………………………..7
• Заключение……………………………………………………………………………7
• Използвана литература……………………………………………………………….8
• Приложение на страните членки…………………………………………..………...9

1. Увод [1]

            Световната търговска организация е най-мощният законодателен и съдебен орган в света. Тя е международна организация, чиято цел е да насърчава свободната търговия като убеди страните да отменят вносните мита и други бариери. Като такава, тя се превърна в тясно свързана с глобализацията. СТО е единствената международна агенция контролираща правилата на международната търговия. Членове на СТО са оправомощени от организацията за изпълнение на наказания чрез налагане на търговски санкции срещу страните, които са нарушили правилата. Решенията на организацията са безкомпромистни и не подлежат на обсъждане и всяка държава членка трябва да се съобразява с тях.

2. Основаване

Световната търговска организация е международна организация на ООН, основаваща се на многостранен договор за регулиране на търговските отношения. Създаден е на 01.01.1948 (по решение на Митническата конференция в Женева 1947г.) под името Общо споразумение за митата и търговията, ГАТТ (General Agreement on Tariffs and Trade, GATT); от 01.01.1996 – Световна търговска организация със седалище в Женева.

3. Цел на организацията

            Световната търговска организация е призвана да регулира на многостранна основа търговскополитическите отношения на участниците в организацията в сферата на международната търговия на основата на пакет от споразумения  приети на последния Уругвайски кръг от многостранни търговски преговори в ГАТТ (1986-1994) СТО функционира по подобие на ГАТТ, но осъществява контрол върху по-широк спектър от търговски споразумения и има много по-големи пълномощия във връзка с усъвършенстването на редица процедури за приемане на решения.

Първоначалната идея за създаването на ГАТТ е осигуряването на трети орган от Бретънуудската система, наравно със Световната банка и Международния валутен фонд, който да покрива въпросите, свързани с международната търговия. Делегати от над 50 държави постигат значителен успех в осигуряването на допълнителна либерализация на търговията по време на преговорите за създаване на Международна търговска организация, те се обединяват върху редица правила на международната търговия и отстъпки в митническите си тарифи. Комбинацията от двете води до подписването на ГАТТ, отделно от статута на предвидената Международна търговска организация. Докато ратификацията на втората обаче не успява да премине ратификационния процес в някои държави- членки, Споразумението на ГАТТ влиза в сила през януари 1948 г. и остава единственият легитимен инструмент, регламентиращ международната търговия. Това остава така до създаването на СТО през 1995 г.

            Главната задача на Световната търговска организация е либерализацията на световната търговия чрез нейното регулиране по пътя на тарифните методи при последователното съкращаване нивото на вносните мита, и също премахване на различните не тарифни бариери, количествените ограничения и други препятствия в международен обмен на стоки и услуги.

            Основополагащите принципи и правила на Световната търговска организация:

• Предоставяне режим на най-облагодетелствана нация в търговията на не дискриминационна основа;
• Взаимно предоставяне на национален режим на стоки и услугите с чуждестранен произход;
• Регулиране на търговията и услугите, преимуществено с тарифни методи;
• Отказ от използването на количествени ограничения;
• Прозрачност в търговската политика;
• Разрешаване на търговските спорове чрез консултации и преговори и т.н.

Световната търговска организация представлява своебразен многостранен пакет от съглашения, норми и правила, с които се регулира повече от 90% от световната търговия и услуги. Към 2010 година организацията се опитва да придвижи Кръга преговори Доха, започнат през 2001 година и поставящ си за цел да даде възможност за справедливо участие в работата на организацията на по-бедните страни. Преговорите са силно затруднени от противоречията между големите износители на селскостопански продукти и страните с голям брой дребни земеделци, което прави прогнозите за тяхното завършване несигурни.

4. Структура на организацията

            Пакетът от Уругвайския кръг от преговори обединява около 50 многостранни съглашения и други правни документи, основни от които са Съглашението за учредяването на Световната търговска организация и прилаганите към него многостранни търговски съглашения (МТС).

            Висш орган на Световната търговска организация е Министерската конференция, обединяваща представителите на всички държави-участнички. Сесия на конференцията се свикват не по-рядко от един път на две години за обсъждане и приемане на решения по принципни въпроси.

            На форума в Сиатъл -1999 г. (САЩ) се обсъждаха изпълнението на действащите съглашения, а също формата на новия кръг от преговори – кръгът на хилядолетието: селско стопанство, услугите, интелектуалната собственост, конкуренцията, екологията, трудовите стандарти, тарифите на промишлените стоки.

            Между сесиите на Министерската конференция според необходимостта за решаването на текущи проблеми(8-10 пъти годишно) се свиква Генералния съвет, състоящ се от също от представители на всички членове. Той ръководи дейността на следните органи и съвети: Орган по урегулиране на споровете, Орган по обзора на търговската политика, Съвет по търговията със стоки, Светът по търговията с услуги и Съвет по търговията с правата на интелектуалната собственост.

            В Световната търговска организация решенията се приемат на основата на консенсус, а при неговото отсъствие с болшинство на гласовете, ако не е предвидено друго. Поправки, които не засягат правата и задълженията на участниците, а също и приемането на нови членове, изискват 2\3 гласове (на практика това става на основата на консенсус). В СТО членуват 153 държави, които реализират над 97% от международната търговия в света, както и 30 наблюдатели, повечето от които се опитват да станат пълноправни членове. Организацията се ръководи от конференция на министрите, която се провежда през две години, общ съвет, който ръководи текущата дейност между конференциите и генерален директор, назначаван от конференцията.

5. Статут на наблюдатели в органи на СТО [5]

 Цел на предоставянето на статут на наблюдатели в СТО на международни междуправителствени организации е да се даде възможност на тези организации да следват обсъжданията по въпроси от техен пряк интерес. В списъка на органите, за срещите на които може да бъде предоставен подобен статут, не са включени Комитета по бюджета, финансите и администрацията, Органа за решаване на спорове и Работните групи по присъединяването на нови страни.

Между организациите със статут на наблюдатели са Организацията на ООН за прехрана и земеделие, Международният валутен фонд, Световната банка, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Организацията на обединените нации, Конференцията на Обединените нации за търговия и развитие (УНКТАД), Международният търговски център УНКТАД/СТО, Всемирният пощенски съюз, Международната организация за гражданска авиация, Световната здравна организация, Световната туристическа организация, Международната организация за защита на нови сортове растения, Световната организация за интелектуална собственост, Международната организация по стандартизация, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската асоциация за свободна търговия, Икономическата комисия на ООН за Европа, Световната митническа организация, Програмата на ООН по околната среда, Комисията на ООН по международно търговско право, Международният телекомуникационен съюз, Конвенцията за биологично разнообразие и други. Към 23 юли 2008г. членове на СТО са общо 153 държави и/или митнически територии. Статут на наблюдатели е предоставен на правителствата на 30 държави, повечето от които водят преговори за присъединяване към организацията, както и на множество международни междуправителствени организации .

6.Световната търговска организация след 1995 г.

След приключването на Уругвайския кръг на преговори и създаването на Световната търговска организация се създава и единна система от договорености между държавите, като разпоредбите им са почти универсално признати. След официалното си създаване, главната квартира на СТО се намира в Женева, Швейцария, а членовете й към 13 октомври 2004 г. са 148 (След присъединяването на Китай през 2001 г. най-голямата държава, която все още не се е присъединила към СТО продължава да бъде Руската федерация). Бюджетът на организацията за 2005 г. е 169 милиона швейцарски франка.

Таблица на раундовете (кръговете) преговори в рамките на ГАТТ:

Задачите на СТО са да бъде депозитар на търговските споразумения на СТО, да предоставя възможности за търговски преговори, да урежда търговски спорове, да наблюдава националните търговски политики, да оказва техническо съдействие на развиващите се страни и да си сътрудничи с други международни организации.

Понастоящем СТО се адаптира към новите условия в международната търговия и търси начин да се преструктурира, за да запази ефективността си. Правят се сериозни опити да се постигне пълно освобождаване на търговията със селскостопански стоки, което да предостави нови възможности на най-слабо развитите държави за участие в международната търговия.

7. България в СТО [2]

            България подава молба за членство в ГАТТ през септември 1986  г. – преди самото начало на Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори. През следващите 10 г. страната ни се ползва със статута на наблюдател в ГАТТ, а на 01.12.1996г. България става член на Световната търговска организация. Голямото сабавяне се дължи на сложността на процедурата по приемането на нови членове. Основните въпроси, които бяха продължително дискутирани във връзка с нашето присъединяване към СТО бяха:

• Митнически отстъпки в търговията със стоки;
• Осигуряване на по-свободен достъп до българския пазар на чуждестранни селскостопански процедури;
• Ангажиментите в търговията на услуги и търговските аспекти на правата на интелектуалната собственост;
• Премахването на техническите бариери пред търговията;
• Прилагането на антидъмпингови мита.

Влизането на България в Световната търговска организация е съпроводено с отваряне на вътрешния пазар за внос стоки и услуги и с привеждането на редица аспекти на нашата външноикономическа политика в съответствие с изискванията на многостранните търговски споразумения.

            Практиката показва, че в основата на Световната търговска организация лежи идеята за намаляване на действащите мита на присъединяващата се страна.. Така се осигурява увеличаването на възможностите за пазарен достъп на досегашните членове на организацията. Това е цената, която присъединяващата се страна трябва да плати, за да получи облекчен достъп до световния пазар, до всички досегашни отстъпки, които членовето на Световната търговска организация са предоставили на някой друг член, до постигнатата върху многостранна основа либерализация на търговските отношения. Следователно, срещу по-широкото отваряне на своя малък и ограничен вътрешен пазар, България осигурява за своите производители възможността да се интегрират в световното стопанство. Като цяло предимствата от членството в Световната търговска организация са по-големи от проблемите, свързани с адаптацията ни към новите условия.

            Предимствата за България се изразяват във това, че получава статус на най-обладотелествана нация в търговията. Така отпада необходимостта с някои страни да се подписва постоянно двустранни споразумения по този въпрос. Това особенно важи за САЩ, които ежегодни решаваха дали да продължат предоставянето на режима на най-облагодетелствана нация на нашата страна. Също така Българските износители на услуги, текстил, облекло и селскостопански стоки ще могат да се възползват от договореното на уругвайския кръг откриване на пазарите на главните страни – вносителки. Като цяло износителите ще могат да избегнат неоправданите едностранни мерги от страна на вносителите, целящи закриване или ограничаване на достъпа на стоките и услугите и до съответните пазари.

            В резултата на водените преговори България обвърза цялата си тарифа, което означава, че за всички позиции в тарифата е определено максимално допустимо мито. В областта на промишлените стоки преговорите стока по стока засегнаха 2500 тарифни позиции. По около 750 позиции поехме ангажимент за постепенно намаляване за сега действащите мита, а около 500 от позициите България ще има възможност да повишава митата си до определени размери.

За селскостопанските стоки много от митата се обвързаха по линия на Световната търговска организация  над сегашното им равнище. От приблизително около 850 позиции, около 190 са обвързани под действащото в момента равнище, а повече от 450 позиции – над действащото в момента ниво на митата. Средното мито на селскостопанските стоки е било около 24%, а намалено в съответствие с поетите ангажименти, би паднало до 22%.

            Причината, България да писка обвързване на митата за селскостопанската продукция над прилаганото в момента равнище, е тежкото състояние на нашето селско стопанство. Освен това, субсидирането на износа на селскостопански стоки в Европа и света продължава. Това налага защита на нашите производители срещу субсидирания внос на аграрна продукция.

            В таблицата на България по търговията с услуги са посочени ангажиментите ни за либерализацията на достъпа до пазара и за националното третиране на търговията с услуги. Поети са ангажиментите по-конкретно в следните области:

• бизнесуслуги (професионални, компютърни, научни и развойни и др.)
• Комуникационни услуги;
• Образователни услуги;
• Строителни и инжинерни услуги;
• Дистрибуторски услуги;
• Финансови услуги;
• Туристически и пътни услуги;
• Услуги в здравното и социалното дело.

Към таблицата на България е приложен и списък на изключенията от принципа на най-облагодетелстваната нация.

Членството на България в Световната търговска организация е едно от задължителните условия за присъединяването ни към Европейския съюз и към Централноевропейската зона за свободна търговия.

8. Процес по членство в СТО [6]

Процеса по членство в СТО, е уникален за всяка страна-кандидатка, както и условията за присъединяване зависят от етапа на икономическо развитие на страната и настоящия търговски режим в нея. Процесът отнема около пет години, средно, но това може да продължи повече. Както е характерно за процедурите на СТО, предложение за присъединяване се предоставя единствено след като се постигне консенсус между заинтересованите страни.

9. Заключение [4]

Световната търговска организация (СТО) е единствената глобална международна организация която следи за правилата на търговията между народите. В сърцето стоят споразуменията на СТО, договорени и подписани от по-голямата част от търгуващи държави и ратифицирани в парламентите им. Целта е да се помогне на производителите на стоки и услуги, износители и вносители да осъществяват своята дейност.

10. Използвана литература

1. Головински Е.,Българска Енциклопедия А-Я, 1999
2. Гъргаров З., Международни икономически и фин. орг.,2001
3. http://www.globalexchange.org/
4. http://news.bbc.co.uk/
5. http://www.mi.government.bg/
6. http://www.wto.org/

11.Приложение:

Страни членки на СТО